Музикална компания

GegaNew

Вашата количка : 0 продукт
Общо : 0,00 лв
Количката е празна.
Продукт обнови
плащане

GD313 Многая лета. Православни песнопения

Описание
Солисти: Орлин Атанасов, Алис Боварян, Николина Панкова, Сашо Костов, Александър Деянов, Петър Петров, Мартин Пашовски, Ванилия Кисьова, Юри Лефеджиев, Сунай Муратов, Константин Мирински, Никола Гюзелев, Иконом Бончо Чаков, Протодякон Стефан Марков, Искандер Туриаре, Димитър Бонев
Участват: Камерен хор „Св. Седмочисленици” с дир. Димитър Григоров, Софийски свещенически хор с дир. Кирил Попов, Софийски ортодоксален хор с дир. Мирослав Попсавов, Софийски камерен хор „Мадригал” с дир. Стоян Кралев, Софийски арменски хор с дир. Бедрос Папазян, Смесен хор с дир. Мирослав Попсавов

[1] Верую – муз. Александър Гречанинов 4’04’’
[2] Все упование мое – муз. ПетърДинев 3’11’’
[3] Полиелей – муз. Добри Христов 4’31’’
[4] Во царствии Твоем. Прийдите поклонимся – муз. Петър Динев 5’42’’
[5] Херувимска песен и Яко да Царя – муз. Апостол Николаев-Струмски 5’09’’
[6] Да исправится молитва моя – муз. Павел Чесноков 4’29’’
[7] Душа Господная – Арменска литургия 4’23’’
[8] Хвалите Господа с небес – муз. Св. Йоан Кукузел 5’53’’
[9] Благообразний Йосиф – муз. Николай Бахметиев 8’07’’
[10] Исае, ликувай. Свети мъченици. Слава на Теб, Христе Боже – муз. Степан Дегтярев 2’22’’
[11] Блажен муж – муз. Добри Христов 4’43’’
[12] Тебе поем – муз. Свещ. Василий Зиновиев 3’03’’
[13] Отче наш – муз. Апостол Николаев-Струмски 4’30’’
[14] Многолетие – муз. Алeксей Титов 2’57’’
DDD 63’10’’
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. До края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. властва византийската музика въпреки периодичната съпротива на различни групи от обществото. До нас са достигнали малко паметници, които обаче показват, че е имало опити за създаване на българска църковна музика. От този период (ХІІІ – ХІV в.) са и творбите на Йоан Кукузел. С падането на България под османско робство(ХІV в.) се прекъсва развитието на българските църковни напеви. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. започва нова вълна на възраждане на българската църковна традиция. Започват да правят преводи на славянски език на византийски песнопения, както и да създават български песнопения. След освобождението от османско иго (1878 г.) се налага богослужебния ред на руската православна църква. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви и достигат нивото на руската литургична музика. Например Добри Христов създава литургии, посветени на светци, които и досега се пеят. В своята първа литургия на Св. Йоан Златоуст, той използва старобългарски интонации.
Днес песнопенията на Добри Христов, Петър Динев, Апостол Николаев-Струмски и др. са неотменна част от службите в църквата наред с руските на Александър Гречанинов, Павел Чесноков, Николай Бахметиев...
Продажна цена 11,99 лв

Категории